СЕДМИЦА НА ГОРАТА
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК
НА ВСИЧКИ, РАБОТЕЩИ В СФЕРТА НА ГОРИТЕ И ВСИЧКИ, МИЛЕЕЩИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ГОРА,
ЗАЩОТО – ГОРАТА Е ЖИВОТ!
Седмица на гората.
Защо ни е тази Седмица?
1925 е годината на приемането на поредния нов Закон за горите. На този закон дължим и учредяването на Първия празник на залесяването. Не е случаен факт и това, че населението е подготвено за него от лесовъдите и техните издания, и най-вече от сп. “Горски преглед” – издание на Дружеството на българските лесовъди. Още през 1911 г. Ц. Дончев в статията си “Наводнения”, споменавайки уредбата на подобен празник в Испания и имайки предвид подготовката на новия Закон за горите (седмият поред), предлага: “Законът да уреди два празника на залесяване през годината – единият през есента, а другият през пролетта – в които всеки по-възрастен от 15 години нагоре български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници. В тия празници учениците от всички училища в България, ръководени от наставниците си, също да засаждат по 3-5 дръвчета. През тия дни всичките войници и ученици в царството трябва да бъдат отпуснати и използвани за залесяване”. Разбирането е, че задачата на празника е доброволен труд за страната, която по това време се нуждае страшно много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села.
Минава повече от десетилетие, когато идеята се превръща в реалност с излизането на осмия Закон за горите. Първият организиран Празник на залесяването е на 12 април 1925 г. и е резултат от разбирателството между две министерства – на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти, които със съответните окръжни дават указания за провеждането му. Денят се пада Благовещение, честването започва тържествено с молебен пред храма “Св. Александър Невски” и завършва “с посаждане на дръвчетата в културите” в покрайнините на София. Цялата софийска преса отбелязва събитието.
Първата Седмица на гората в България се провежда от 15 до 22 април 1934 г.
На тази тема е и прочутата статия на лесовъда Тома Захариев, директор на Служба за горско-опитно дело – “Гори, народ и държава”, която той подготвя специално за Седмицата на гората. Авторът подчертава: “Нужно е всичко във и около гората да се върши със съзнанието, че се работи за народа и с народа, нищо без него, а още по-малко срещу него. Противното е отчуждаване на народа от горите и горското стопанство”.
Проявите на празника в наши дни до голяма степен са изгубили романтизма на първите. А пък и съвременното общество е далече от романтичните нагласи за живота и все по-малко търпи “казионните” тържества. Но какво пречи този празник да се сдобие с прагматизма на днешните млади? Нали идеята не се променя! Замислена като повече трудова и просветителска, Седмицата и днес може да събере повече българи. И отново двете министерства да си подадат ръка за неговата организация. И да повярват, че в началото на новото столетие гората може да обединява обществото и за добри каузи.
Ето за това ни е нужна Седмицата на гората днес.
На 4 април, ТО на НТС, съвместно с научно-техническите дружества – ДЛС “Женда” и ОУ „Св. Кл. Охридски“, както и Община Кърджали организираха засаждане на дръвчета в Новия парк „Арпезос Север 3”. Това беше поредното съвместно мероприятие на членуващите в Организацията, посветено на седмицата на гората. Фиданките бяха осигурени от Държавно ловно стопанство „Женда”.
Верни на мотото, че „Гората е живот”, в залесяването се включиха експерти от Териториалната организация на НТС, ученици, техните учители, служители от Държавното ловно стопанство „Женда” и от общината. За децата бяха предвидени интересни игри, свързани със създаването и опазването на горите.
Диана Соколова, експерт в Териториалната организация поздрави участниците в залесяването. Връчи на всички деца грамоти за активно участие в мероприятията по случай Седмицата на гората. Тя подчерта, че се чества вече 85 години.
